На 14 и 15 февруари по покана на Нотариалната камара на Република България, при нас гостуваха г-жа Натали Жили, Директор по стратегически насоки и клиенти на Депозитната и консигнационна каса на Франция, натоварена изключително да поддържа контакти с френския нотариат и нотариус Пиер Беке, член на Висшия съвет на Френския нотариат и зам.-председател на Комисията по Европейските въпроси на Международния съюз на Нотариата.
Идеята бе на Съвета на нотариусите, който я предложи по време на проведените дискусии в Комисията за борба с корупцията към 40-то Народно събрание относно ограничаването на плащанията в брой при сделки с недвижими имоти. Френските ни колеги от Висшия съвет на Нотариата откликнаха на нашата покана да споделят своя опит в тази материя.
Първоначалните разговори с гостите бяха проведени в Министерството на правосъдието на среща, председателстана от Зам.-министър, г-жа Сабрие Сапунджиева. Присъстваха представители на Дирекция „Съвет по законодателство”, „Правна евроинтеграция” и „Съдебен инспекторат”.
Г-н Пиер Беке представи исторически процеса на създаване на Депозитната каса, причините наложили това и френския опит в контрола и гарантирането на пазара на недвижимите имоти. Г.жа Натали Жили запозна участниците в срещата със същността, функциите и дейността на Депозитната и консигнационна каса, както и с принципите на сътрудничеството между касата и Висшия съвет на Френския нотариат.
В същия ден, 15 февруари, два часа по-късно в Народното събрание, по инициатива на Нотариалната камара на Република България и Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията към 40-то Народно събрание се състоя Кръгла маса Гостите г-жа Натали Жили и нотариус Пиер Беке, споделиха с участниците ценната си практика. кешовите плащания или ограничаване на плащането в брой, търговията с недвижими имоти и корупционните практики в тази сфера. В дискусиите на кръглата маса взеха участие Бойко Великов-председател на Комисията за борба с корупцията; Илонка Райчинова – зам. Министър на правосъдието; Стефан Фиков - Зам.-министър на правосъдието; Благой Станчев – парламентарен секретар - Национално сдружение на Общините; Милена Миланова – Директор на Дирекция „Инспекторат” Агенция за финансово разузнаване; Диана Ковачева – изпълнителен директор „Прозрачност без граници”; Стамен Тасев – изпълнителен директор на БФБЛ; Миряна Илчева – Център за изследване на демокрацията; Камен Колев - зам.-председател - БСК; Наталия Александрова Събева - главен юрисконсулт - БСК; Таня Желязкова - парламентарен секретар на БСК.
Константин Главанаков – директор БТПП ; Галя Петрова – директор дирекция в КРИБ; Ренета Николова – Председател на УС на Клуб „Журналисти срещу корупцията”; Елена Петрова-секретар на съвета; Надя Зельова, Мениджър "Външни отношения", Ей И Ес Марица Изток 1; Росен Бъчваров, Началник Дирекция „Връзки с обществеността” към НАП
Гергана Георгиева Петрова, Експерт Маркетинг и Търговия, Албена Инвест Холдинг
Катя Николова Ценова - Управляващ съдружник и Изпълнителен Директор, Адрес Недвижими имоти; Красимир Николаев Ангелов - Регионален Директор - София, Адрес Недвижими имоти; Полина Владимирова Нешева - Главен юрисконсулт, Адрес Недвижими имоти; Юлиан Митев - ВСС. Нотариалната камара бе представена от Димитър Танев – Председател на Съвета на нотариусите; Красимир Анадолиев – Зам.-председател на Съвета на нотариусите; Наталия Стоева – Председател на Контролния съвет.
Сделката за покупка и продажба на недвижими имоти във Франция винаги минава през нотариус. Сумата по сделката купувачът превежда на нотариуса, а нотариусът трябва да осъществи плащането на продавача. След превеждането на сумата от купувача, нотариусът става длъжник на бюджета.
Много е важно, че във Франция има една цена: справедлива пазарна стойност на имота; липсва характерното за България разделение на пазарна и данъчна оценка, последната много по-ниска от първата. За да се гарантира обявяването на действителната цена от продавач и купувач, във Франция е въведен данък върху положителната разлика между цената на покупка и продажба, което дава икономическо измерение на това да не излъжеш.
За да се стигне до този момент обаче, френската нотариална система е извървяла наистина дълъг път, като законът за Депозитната и консигнационна каса е приет още през 1816 г. Обаче френската система едновременно с това е гъвкава и постоянно се настройва: пример е решението от 2000 г. Депозитната каса да стане единствена финансова институция, в която нотариусите от всички региони във Франция да внасят сумите по сделките, на които посредничат.
Нотариусите имат най-голяма тежест в €30 млрд. капитали на Депозитната каса (около €22 млрд.). Депозитната каса е уникална институция, която управлява сумите, постъпващи по сметки на свободните професии. Депозитната каса всъщност представлява 100 % държавна банка – публично – финансова институция, чиито управители се назначават директно от Парламента. Парите в Депозитната каса се капитализират и печалбата отива за френската държава. Банковата сметка на нотариусите в Депозитната каса е много строго разделена на средства на нотариалната кантора и средства на клиента (за разлика от нас), има ежемесечни ревизии и злоупотребите на практика са сведени до минимум. Нотариусите получават такса в размер около 1 % от депозираните суми, за които отговарят.
Сигурността, създавана от нотариалната система във Франция, е сигурност за цялата държава, осуетявайки дори самото желание за пране на пари. Много важен факт е че сумите по сделките са гарантирани от държавата и не се влиаят от външни фактори като ипотечната криза в САЩ или банковите сътресения като това на Societe Generale Expressbank. Годишният оборот на депозитната каса е около 600 милиарда евро.
След мащабната картина, която нарисуваха френските експерти, кръглата маса погледна към възможността за внедряването на тази система и у нас. Българският нотариус е минал през изключителни трудности, изтъкна представител на Нотариалната камара. „Факт е, че сега страдаме от много проблеми", подчерта заместник-министърът на правосъдието на РБ. Френският опит е близо две столетия, а в България нотариалната камара е само на 10 години и затова се нуждае от модел, който да приложи срещу ширещото се мошеничество особено в търговията с недвижими имоти.
Ако българската страна желае, сме готови да го обсъдим - учтиво отвърнаха френските гости и дадоха още подробности за дейността на Депозитната каса. Чрез нея се управляват също така и сметките на синдиците (около 7 млрд. евро годишно), на съдебните изпълнители (€700 млн.), сметки от някои съдилища, например в случай на запор, когато бъдещето на средствата не е ясно (около €200 млн.), както и средствата - предмет на спор (3 млрд. евро).
Влезлите в дискусията български експерти изтъкнаха трудностите, които те очакват при промяна ролята на нотариуса на българския пазар на недвижими имоти. На Кръглата маса на практика имаше единство, че в България е нужна законодателна промяна в този сектор. Посочени бяха трудностите, които се очаква да създадат у нас търговските банки и особено АТБ (Асоциация на търговските банки), въпреки че във Франция не е имало проблем с търговските банки. Друг участник в дискусията даде за пример възраженията на търговските банки срещу приемането на закона за безкасовите плащания в България, въпреки че това е абсурдна икономическа логика при прозрачен пазар за банките.
Другата трудност ще дойде от БНБ, като нужното за законодателното приемане становище на централната ни банка би забавило инициативата. Гостите ни се удивиха: във Франция отношението на Депозитната каса с търговските банки е много добро, тъй като последните разбират мотивацията на публична финансова институция, отговаряща за клиентските сметки на свободните професии и по-специално в пазара на недвижими имоти. А безналичното плащане е норма (освен за чуждестранните граждани), като в касата на нотариалната кантора във Франция не могат да се намират повече от €1,000.
Намеси се и Комисията за борба с корупцията у нас. Бе посочена „черната точка" на българския имотен пазар: оценката на стойността на имота, която варира в огромни граници. Оценяването от така наречени „експерти" е „рискова зона за корупция" за държавния служител. Практика е придобиването на имоти по изключително ниски продажни цени (например се обявява цена 100 хил. лева за имот на стойност €200 хил. в София), като след това продавач и купувач си поделят парите от необложената от държавата разлика и сякаш „всички са доволни".
Г-н Бойко Великов, Г-жа Илонка Райчинова, г-н Стамен Тасев и останалите участници единодушно, приветстваха идеята за създаване на Депозитна каса и определяне на цената на недвижимите имоти, единствено като действителна пазарна цена. Посочена бе необходимостта на експертно ниво да се установи до каква степен е възможна адаптация на френския опит с оглед нашето законодателство.



Председател на Нотариалната камара
Димитър Танев