Закон за нотариусите и нотариалната дейност

Български дипломатически и консулски представители
Чл. 84. (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, и да съставят нотариални завещания на български граждани. Подписите на чужди граждани се заверяват само ако документът е предназначен да произведе действието си в Република България.

Закон за задълженията и договорите

37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. (влиза в сила с новия ГПК)

Нардеба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори

Чл. 4. (1) Всеки нотариус води:
............
т. 6. книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от документи с удостоверено съдържание;
ГПК

Чл. 486. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частни документи се извършва с надпис върху документа. В случая, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476 .
(2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в нарочен регистър за тия удостоверявания. При удостоверяване на съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга.
(3) След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили.