Уважаеми, Колеги!

На 09.04.2008г. в Народоното събрание се състоя заседание на Комисията по правни въпроси относно обсъждането на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на ГПК внесен от Министерски съвет, в което участвах при съгласуването на текстовете, касаещи нотариалните производства.
В глава 54 от ГПК бяха направени следните обсъждания и бяха приети следните изменения:
- в чл.570, ал.1 след думите „се извършва” се добавя „по разпореждане на съдията по вписванията”;
- в чл.573, ал.2 думите „нотариални действия се извършват” се заменят с „нотариални актове се издават” (възстанови се уредбата от стария ГПК) – посочих трудностите за населението и нотариуса, особено големи в селските райони;
- не се прие предложението в чл.580, т.3 да се добави „както и номера, датата и мястото на издаване на техния документ за самоличност ” – изказано бе мнението, че те са временни данни, уверих Комисията, че напрактика всички актове ги съдържат с оглед защитата на нотариуса /при един бъдещ съдебен спор/, че с точно определен документ е установена самоличността.;
- Възстановяването на текста на стария ГПК чл.478 и съответната промяна на чл.582, касаеща назначаването на преводач, само в случай, че езика е непознат на нотариуса, остана за коментар в зала – поддържах възстановяването на стария текст.
- В чл.589, ал.2 накрая на изречение последно израза „чл.581 – 583” се заменя с израза „ чл.582 – 585” (предложението на Съвета на нотариусите бе сходно, замяната да е чл.582, 583);

С оглед възможността за законосъобразно /необходимостта от отделна, изрична норма/ съхраняване на втори еднообразен екземпляр от документите, при които се удостоверява подпис и съдържание едновременно /втори оригинал/ Комисията изслуша съображенията ми и бе приета нова алинея 4 на чл.590, със следния текст: „При едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл.589, ал.2 и ал.3. След удостоверяването на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя”.

Предложението на СН бе първото изречение да се отнася само за пълномощните по чл.37 от ЗЗД и невизираше изрично препращане към чл.589, ал.2 и ал.3. Второто изречение възпроизвежда изцяло предложението на СН. Отхвърленият текст бе: „За извършеното удостоверяване се прави бележка в специалния регистър по ал.2, след което единият екземпляр се подрежда в специалната книга по ал.2, а другите екземпляри, таксувани като преписи се предават на молителя.”
- предложенията в края на изречението на чл.593 и чл.594, ал.2 израза „заверен като препис” да се замени „таксуван като препис” останаха за коментар в зала.
На заседанието на Комисията поставих проблема в практическата дейност на нотариусите относно действието на чл.37 от ЗЗД. Сведох до вниманието на Комисията изказаните от някои правници мнения, че в настоящия момент независимо от датата на удостоверяването всички пълномощни по чл.37 от ЗЗД трябва да съдържат и удостоверяване на съдържание. Всички единодушно се съгласиха, че така както е приета нормата няма обратно действие, налице е не правен, а фактически проблем, относно правоприлагането на този текст. Съдия Белазелков прояви разбиране и пое ангажимента за изрична разпоредба, установяваща правилото на чл.14 от ЗНА.
На заседанието на Комисията бе поставен също така и фактическия проблем създаден от някои правоприлагащи юристи, че пълномощните удостоверени в чужбина /с изключение на тези в българските консулски служби/ трябва да имат и заверка на съдържание. Всеобщо бе становището, че КМЧП не предвижда екстериториалност на ГПК – според мен това е нормата на чл.31 от КМЧП.


Димитър Танев
Председател на Съвета на нотариусите